аз вярвам в господ,
но господ вярва ли във мен
щом тласка ме към вечна нощ
защо създал е моят ден?
покрай мен живота преминава
и не мога да го докосна със ръка
остарях но не искам да повярвам
че съм обречен и така и ще умра.
сега когато правих секс със нея
и вече знам че трябва да умра
аз се чувствам жив,и дишам и живея
и не ме е страх че трябва да умра
спускам се назад по пустата алея
слушайки на боровете самотата
щом не мога да заплача аз се смея
и гласът ми изнасилва тишината
когато всичко външно влезе в мене
аз вече знам че няма как да спра
укроти се мъничкото зайче в мене
защото знам че трябва да умра
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар