неделя, 16 декември 2007 г.

Любовна Песен №9

срещнах погледа и отново.беше...не мога да кажа топъл защото тези черни като ноща очи сякаш поглъщаха всяка светлина,но бяха горещи.заглеждаше ме.не съм свикнал.аз съм обикновено изглеждащ младеж и успеваемоста ми сред жените е да кажем средна до слаба.а тя ме гледаше все едно съм Аполон.прецених я за себе си. беше видимо много тънка и слаба и стройна.с доста обикновеничко даже грозновато удължено лице.граваново черната коса и черните очи обаче и придаваха необикновен и даже объркващ вид.и да си призная-неудържимо ме привличаха.аз често бройкам мацките в рейса докато отивам на работа но за първи път ми се случваше мен да бройкат.чудех се какво да направя-да я заговоря?или да и се усмихна окуражително та тя да ме заговори.Не!Сигурно си измислях нейния интерес.на другата спирка рейса се претъпка и човешките вихри я отнесоха от мен.Какво разочарование!Изведнъж се стреснах-някаква ръка полази по ме бедрата ми!Сега осъзнах че тя не е по-далеч а току до мен.Пипаше ме откровено и когато я погрледнах ми подари една полу-извърната, полу-усмивка.Усетих,че полудявам от желание обърквам се и дори леко ме хваща страх.Какво искаше тя?Та жените не се държат така....и повечето мъже всъщност.Не знаех да отговарям ли на ласките й и как,но тялото ми ми спести дилемата като решително и твърдо отвърна.На следващата спирка тя решително се отдръпна от мен и се заизмъква от тълпата за да слезе.Но миг преди да тръгне ръката и стисна моята и я задържа подръпвайки я.Сякаш искаше да каже-"Ела с мен".Преглътнах през сухото си гърло.Исках!Казано честно единственото,което ме притесняваше,бе дали съм разбрал правилно жеста и поведението й.В последният възможен миг се реших и с решителен скок се измъкнах през затварящите се врати.Тя пресече булеварда и хлътна сред китното някога, но сега порутено кварталче отсреща.На всеки 30-ина крачки тя се извръщаше към мен и ме подгряваше с подканяща усмивка.Чувствах обаче,че не е обикновена свалка и че тя не иска да я застигна и заговоря.Затова мълчешком я следвах през неугледните улици,измежду схлупените смръщени сгради с олющена мазилка.И после-нагоре по широкото,студено,каменно стълбище.Сред миризма на урина и бабешки гозби.Исках я!Задъхвах се изкамвайки стълбите 2-3 етажа след пърхащото й дупе.Не го виждах от 2 минути а вече ми липсваше!Чух че се отключва врата и се притесних-сега тя се прибираше,щеше да седне да яде или да слуша музика и какъв ли глупак щях да изглеждам аз?Дали щях да се въртя пред врата й,като бездомно кученце или да звънна с някакво тъпо обяснение-все беше нелепо!Но когато стигнах на 6-я етаж вратата бе леко отворена.За миг обичайната ми притеснителност ме заля,но след това похотта, която ме владееше бутна широко врата.Тя беше там.Не зная кога бе успяла да се съблече, но бе гола голеничка.Май нямаше да се запознаваме,затова с две огромни крачки прекосих разстоянието, което ни делеше и грабанах крехките и рамене.Заблизах врата й,целунах а после лекичко захапах ухото й.Тя отговори с ярост и страст,които ме изненадаха.Изстена,извика,разбрах,че всички жени,които съм любил досега са се престрували!Нямаше нищо по-първично и възбудено от стона й,което да съм срещал.До този момент я желаех неистово след него не помня почти нищо.Нямах презерватив така че очевидно съм проникнал в нея без такъв.Когато почуствах отново някакво съзнание аз я любех на прашасал дюшек,пльоснат насред празна порутена стая.И тогава...тогава,осъзнах,а миг по-късно се уплаших от нещо необичайно-всеки път когато се отдръпвах почти излизайки от нея устните и оголваха ред гладки бели зъби, по кучешки остри в двата края.Не можах да се уплаша веднага,на тази информация и трябваше много време да проникне в мозъка ми.Той си беше зает с други неща,нали разбирате.Или може би бях регистрирал веднага какво става,но не вярвах на очите си.Тя поне 5-6 пъти бе посегнала към врата ми когато усещането за страх като тънка струйка пропука и се проточи през стената от лъст, която ме бе обхванала.Тънко чувство,сякаш ще се напишкаш,така познато ни от мигове на безнадеждно отчаяние.Не знаех какво да кажа а и май щеше да е тъпо да коментирам ситуацията.Незнайно защо обаче древния инстинкт свързал телата ни в едно продължаваше да движи задника ми и аз почти я приковавах с всяко свое ново движение.И тя като че ли не беше особено на себе си в мига в който аз прониквах дълбоко-дълбоко в нея.Сякаш докато я любех,тя не можеше да ми отхапе драгоценностите.Разбрах,че нищо добро не ме чака,през мъглата покрила ума ми започнаха да се виждат ясни,хладнокръвни разсъждения.Май нямаше да правя никога вече секс,така че поне да му се насладях като хората.А този път май не трябваше да се притеснявам и за свършека си.Дори да и оставех копеле-сама щеше да си е виновна!Залюбих я дваж по страстно.Без да обръщам внимание на гневните и жестове се отдръпнах лекичко и зацелувах прекрасните й малки гърди.Лакомо ги целувах и хапех и усетих,че тя вече не е така уверена в себе си, както само допреди миг беше.Тогава изведнъж с тъга усетих, че всичко свършва,че ме е възбудила прекалено силно и безкрайния самоконтрол с който толкова се гордеех ме е напуснал.Разбрах че не мога да се спра и ще се излея в нея.Изглежда и тя го разбра, защото нададе яростен писък и заблъска гърдите ми,мъчейки се да се отдели от тялото ми.Май точно това тя не искаше.Усмиханах се лъчезарно притиснах я към себе си и изригнах в оргазъм, който сякаш ме удави.Тя крещеше,виеше в непоносимо високи тонове,но аз здраво я стисках в прегръдката си целувайки я по устата.Постепенно конвулсиите и утихнаха и тя се отпусна в ръцете ми, хлипайки тихо.Мина малко време и тя вдигна прекрасните си черни очи, мокри от сълзи към мен:
-Е,- попита ме мъчейки се да се усмихне-какво ще правим сега?
Целунах я.Обичах я.
Сега 3 месеца по-късно още живеем заедно и това е най-страшното,странното и прекрасно съжителство съществувало под слънцето.Мрачните стрехи на порутената сграда са винаги огряни от слънце и ми се струва, че моята Мия е все по-често усмихната.Тя милата като че ли започна да губи перфектната си грация.И не зная дали е имала цикъл преди да ме срещне,но сега няма.Все по-често почвам да мисля че ще си имаме.............
кученца.

Няма коментари: