неделя, 3 май 2009 г.
сряда, 4 февруари 2009 г.
Изгревът на боговете
Родих се умен.Без никакви спомени, но с много познания.Всъщност знаех всичко.Всичо, което ми бе необходимо.Мрачни правоъгълни сгради , чиито върхове бяха огрени от огромни огньове ме заобикаляха.На тази светлина кулите изглеждаха крещящо червени.На някои от кулите имаше мъже-едри и полуголи, с мускулести, добре сложени тела.Те започнаха един по един да се скриват вътре в сградите.Дойдоха при мен и ми се поклониха.Знаех, че така трябва.Отведоха ме в главният зикурат поклониха ми се пак и ме оставиха.Легнах на грубовата рогозка, но открих, че не ми се спи.Наложих си да заспя-стана лесно.Наложих си и да се събудя.Знаех, че жреците ще дойдат да ми се поклонят рано.
Дойдоха и ми поднесоха жертвени дарове.Доведоха и момиче.
-Как се казваш?-попитах я
-Сияен дар от боговете-отвърна тя.
-Значи ще те наричам Сияйна-реших
-Защо те доведоха при мен.
-За да правиш каквото искаш с мен.
Беше красива, с рухнали черни къдрици покрай нежният овал на лицето.Погалих я по гърба.Съблкох малкото й дрехи.Имаше прекрасни форми.Любихме се.Не зная дали ме хареса но ми се отдаде страстно.Този път заспах без да си го заповядвам.
На другият ден доведоха престъпници да ги съдя.Първият беше убил баща си.Осъдих го на смърт.Следващият бе използвал името ми в сквернословие.Оказа се, че е търговец от далечни земи, дошъл да продава слонова кост и мед.Просто не знаеше кой съм, не ме е познавал добре.След като ми се поклони реших да го пусна по живо-по здраво.След един здрав бой с пръчки разбира се.После отпратих всички, ядох от храната и се любих с момичето.Следобеда ме отведоха до голямата река.Хората се бяха наредили в безкрайна редица и аз потапях главите им под водата.Не ми разрешаваха да вадя поклоника докато той сам не ми дадеше знак.Някои седяха по минута, други по две.Един от тях просто се удави.Усетих го как пририта и се отпусна в ръцете ми.Случката предизвика истинска еуфория сред другите.Изглежда смятаха, че съм го наказал защото с нещо е съгрешил.Не беше приятна случка, но всички бяха доволни.Дори и нещастникът, който загина.После имаше тържество, за мен танцуваха прекрасни момичета.Хапнахме пийнахме и здраво се чукахме със Сияна.Искаше ми се да не заспивам, но заспах.Заспах по-дълбоко от обичайното и сънувах странен сън.Огромни лъв и змия се биеха яростно над мъртвото ми тяло.Наблюдавах епичният сблъсък с почуда и любопитство.Не дочаках края обаче, тъй като бях разбуден от нежните ласки на Сияна.Докато я изпивах с устни вече бях забравил съня.В този ден не правихме нищо особено.Размотавах се из града, разглеждах го.Построените от камъни и кал къщи бяха подредени в идеално прави улици.Мърляви хлапета шляпаха с боси крака из калта.Единствено те не се страхуваха от мен.Другите се покланяха и свиваха по ъглите.Вечерта при мен дойде един от жреците.Поклони ми се почтително и много церемониално и заговори.
-Господарю, грози ни голяма заплаха.Варварите от юг са се събрали и вървят срещу нас с огромна армия.От север също идва заплаха.Огромни бели мъже в бойни колесници все по често прибилжават стените на града.Те пеят бойни химни, възхваляващи техните дивашки богове и сякаш не се боят от нищо.Мисля си, че диваците просто не знаят нашият брой и умения, защото силите, които имат са достатъчни да ни размажат.
Тук очевидно се очакваше да кажа нещо, масар и да нямах идея какво.
-Ще се усамотя за ден в пустинята и когато се върна ще ви кажа как да победите диваците.-измъкнах се от положение.
Този отговор изглежда го удовлетвори и той си отиде.Опитах да спя, но май бях прекалено нервен.
Пресекливата ми дрямка, ме остави ужасно уморен и затова станах рано.Грижливо завих оголилите се крака на Сияна и тръгнах срещу изгряващото слънце.Намерих спокойно кътче насред постинята където бликнала подземна вода, беше оформила голямо локва под вадвиснала скала.Не знаех какво точно да правя.Щеше да е глупаво да се моля.Затова просто се опитах да изпадна в унес.Разчитах рееща се из космоса остроумна идея да се удари в главата ми.Успях да се отпусна.Представях си сладките устни на Сияна.После едно гущерче ме разсея.Лениво го наблюдавах през полуспунастите си клепки.Чудех се-как можеше да се поддавам на човешки слабости?И тази страста която изпитвах към Сияна.Бог ли бях наистина?Сигурно съм се унесъл без да усетя.
Пробудих се от безпокоящо усещане, че някой ме наблюдава.До мен наистина се бе навел човек с хитра лисича муцунка.Гледаше ме с изострено любопитство и лека насмешка.Понечих да скоча, но огромен крак затисна гърдите ми и ме прикова към земята.Сега вече забелязах, че съм заобиколен от няколко човека.Имаха особена аура, която ги заобикаляше и се бе спуснала над цялата местност.Май бяха колеги.Заговори грамадният, който ме беше настъпил.
-Имаме си мишка в капана-проточи той и замислено потри наболата си брада с опакото на ръката си.-Сега се чудя какво да я правим.Бяха странна компания.Леко по назад стоеше един чията горна половина беше от козел.Имаше и един дребен тип, който приличаше на маймуна-онзи който наднича ше в лицето ми.Сега той извряка възбудено:
-Мисля, че ако го накажем нищо няма да спре ордите ни.
Друг с бяла роба и строги, интелигентни черти на лицето само се усмихваше благо.Само онзи с козята брадичка се държеше настрана и незаинтересовано гледаше рибката си.Нещо във физиономията му ми подсказваше, че ще дойде миг в който ще изхитри другите.Просто така ми изглеждаше.Другите бяха силни и смели, но не особено умни.Онзи който ме беше настъпил развъртя чука, който държеше в дясната си ръка .Русата коса и грубите черти го правеха да изглежда голям добряк.
-Е май е време да приключваме-рече той и размаза главата ми с ч;ука.
Дойдоха и ми поднесоха жертвени дарове.Доведоха и момиче.
-Как се казваш?-попитах я
-Сияен дар от боговете-отвърна тя.
-Значи ще те наричам Сияйна-реших
-Защо те доведоха при мен.
-За да правиш каквото искаш с мен.
Беше красива, с рухнали черни къдрици покрай нежният овал на лицето.Погалих я по гърба.Съблкох малкото й дрехи.Имаше прекрасни форми.Любихме се.Не зная дали ме хареса но ми се отдаде страстно.Този път заспах без да си го заповядвам.
На другият ден доведоха престъпници да ги съдя.Първият беше убил баща си.Осъдих го на смърт.Следващият бе използвал името ми в сквернословие.Оказа се, че е търговец от далечни земи, дошъл да продава слонова кост и мед.Просто не знаеше кой съм, не ме е познавал добре.След като ми се поклони реших да го пусна по живо-по здраво.След един здрав бой с пръчки разбира се.После отпратих всички, ядох от храната и се любих с момичето.Следобеда ме отведоха до голямата река.Хората се бяха наредили в безкрайна редица и аз потапях главите им под водата.Не ми разрешаваха да вадя поклоника докато той сам не ми дадеше знак.Някои седяха по минута, други по две.Един от тях просто се удави.Усетих го как пририта и се отпусна в ръцете ми.Случката предизвика истинска еуфория сред другите.Изглежда смятаха, че съм го наказал защото с нещо е съгрешил.Не беше приятна случка, но всички бяха доволни.Дори и нещастникът, който загина.После имаше тържество, за мен танцуваха прекрасни момичета.Хапнахме пийнахме и здраво се чукахме със Сияна.Искаше ми се да не заспивам, но заспах.Заспах по-дълбоко от обичайното и сънувах странен сън.Огромни лъв и змия се биеха яростно над мъртвото ми тяло.Наблюдавах епичният сблъсък с почуда и любопитство.Не дочаках края обаче, тъй като бях разбуден от нежните ласки на Сияна.Докато я изпивах с устни вече бях забравил съня.В този ден не правихме нищо особено.Размотавах се из града, разглеждах го.Построените от камъни и кал къщи бяха подредени в идеално прави улици.Мърляви хлапета шляпаха с боси крака из калта.Единствено те не се страхуваха от мен.Другите се покланяха и свиваха по ъглите.Вечерта при мен дойде един от жреците.Поклони ми се почтително и много церемониално и заговори.
-Господарю, грози ни голяма заплаха.Варварите от юг са се събрали и вървят срещу нас с огромна армия.От север също идва заплаха.Огромни бели мъже в бойни колесници все по често прибилжават стените на града.Те пеят бойни химни, възхваляващи техните дивашки богове и сякаш не се боят от нищо.Мисля си, че диваците просто не знаят нашият брой и умения, защото силите, които имат са достатъчни да ни размажат.
Тук очевидно се очакваше да кажа нещо, масар и да нямах идея какво.
-Ще се усамотя за ден в пустинята и когато се върна ще ви кажа как да победите диваците.-измъкнах се от положение.
Този отговор изглежда го удовлетвори и той си отиде.Опитах да спя, но май бях прекалено нервен.
Пресекливата ми дрямка, ме остави ужасно уморен и затова станах рано.Грижливо завих оголилите се крака на Сияна и тръгнах срещу изгряващото слънце.Намерих спокойно кътче насред постинята където бликнала подземна вода, беше оформила голямо локва под вадвиснала скала.Не знаех какво точно да правя.Щеше да е глупаво да се моля.Затова просто се опитах да изпадна в унес.Разчитах рееща се из космоса остроумна идея да се удари в главата ми.Успях да се отпусна.Представях си сладките устни на Сияна.После едно гущерче ме разсея.Лениво го наблюдавах през полуспунастите си клепки.Чудех се-как можеше да се поддавам на човешки слабости?И тази страста която изпитвах към Сияна.Бог ли бях наистина?Сигурно съм се унесъл без да усетя.
Пробудих се от безпокоящо усещане, че някой ме наблюдава.До мен наистина се бе навел човек с хитра лисича муцунка.Гледаше ме с изострено любопитство и лека насмешка.Понечих да скоча, но огромен крак затисна гърдите ми и ме прикова към земята.Сега вече забелязах, че съм заобиколен от няколко човека.Имаха особена аура, която ги заобикаляше и се бе спуснала над цялата местност.Май бяха колеги.Заговори грамадният, който ме беше настъпил.
-Имаме си мишка в капана-проточи той и замислено потри наболата си брада с опакото на ръката си.-Сега се чудя какво да я правим.Бяха странна компания.Леко по назад стоеше един чията горна половина беше от козел.Имаше и един дребен тип, който приличаше на маймуна-онзи който наднича ше в лицето ми.Сега той извряка възбудено:
-Мисля, че ако го накажем нищо няма да спре ордите ни.
Друг с бяла роба и строги, интелигентни черти на лицето само се усмихваше благо.Само онзи с козята брадичка се държеше настрана и незаинтересовано гледаше рибката си.Нещо във физиономията му ми подсказваше, че ще дойде миг в който ще изхитри другите.Просто така ми изглеждаше.Другите бяха силни и смели, но не особено умни.Онзи който ме беше настъпил развъртя чука, който държеше в дясната си ръка .Русата коса и грубите черти го правеха да изглежда голям добряк.
-Е май е време да приключваме-рече той и размаза главата ми с ч;ука.
неделя, 27 януари 2008 г.
Инсомниак
Трябва пак да проверя вратата.толкова съм разсеян!Ако пак съм я оставил отключена?Зная,че те са там зад вратата и чакат.Чакат,мен или нещо друго,не зная.но чакат там отдавна и ще чакат още цяла вечност ако трябва.Всяка нощ ги сънувам и все по-ясно осъзнавам, че това не е само сън.Не зная защо , но все си мисля,че ме дебнат на площадкат в коридора.И тази врата с дръжки от двете страни...Още утре ще викна майстор да постави топка отвън.Не смея да се доближа до вратата сега.Честно!Единственият начин да предотвратя нещо по-страшно(какво е това по страшно??КАКВО Е ТОВА ПО СТРАШНО!) е да ида и да заключа, ако ключа не е врътнат вече.Но аз просто не мога да се доближа до тази врата.Знам че това невидимо зло е там и чака.Хладен изсушаващ мрак вее изпод вратата ми.Всяка нощ те идват в съня ми.Едва помня ужасните неща,които сънувам,но усещането за страшно,студено и мразещо ме зло остава с мен през целия ден.Дори топлината на яркото,слънчево утро не може да го прогони.Сънувам...не зная точно-глас, който шепне в нощта?Воля, която може да управлява моята?Не зная,не помня.Помня само тихото шумолене,шумолене сякаш от хилядолистен пергамент.И зли думи думи, които шепнат за моята гибел,но въпреки това са думи, на които се подчинявам.Бледи фигури,не студени,не.По-скоро топли,но съвсем леко топли,както луната се затопля отразявайки слънцето.И тази несъкрушима воля, която обладава власт над моята.Този глас , който е баща на нашето безсилие да правим това, което искаме докато сънуваме.Това е Той, онзи глас, сигурен съм.Май вече си измислям....или започнах да си спомням съня си?Не искам да си го спомням-в това поне съм сигурен.И все пак имам проблсъци за сънища, в които аз съм отвън, отвъд вратата и те са там.Бледи сенки ,които не издават и звук докато се движат.Нямащи очертания или мускули тела, които обладават неимоверна сила.Сякаш им е нужна сила, когато имат Гласа.Всяка нощ той ме убеждава и побеждава докато спя, но под светлината на деня успявам да му устоя.Но той е вече вътре в мен,убеждава и заплашва и аз зная, че не му трябва още много време за да ме пречупи.Ии пък аз да допусна грешката да остана насаме с него в тъмното.И ето че заспах по-дълбоко от обичайното си.Погледът ми се издигна високо над тялото ми.
Движиме се бавничко-дядо е много стар и измъчен.Болят го ставите.Ревматизма е много характерен за нас-гоблините.А дядо го има в огромни количества.Може да основе фирма за търговия на едро със ставни болежки всъшност.Но дядо е готин.Ето и сега докато слизаме към Безкрайното плато е захванал с леко треперливия си гласец да ми разправя за миналото на Земята.
-Преди хиляди години-започва той-е имало три велики раси, които са владеели света.Ние, хората и неназованите.Хората не ни понасяли, защото се храним с неща, които те смятат за развалени и заради либералните ни представи за това, което те наричали "чест".Храната била повод за яростния конфликт на хората и с Другите.-дядо наистина е смешен, когато закръгля очи говорейки за Господарите на Мрака-все пак те са изчезнали напълно преди 1000 години.
-Какво са правели неназованите, дядо?
-Еми така както нашите стомаси са доста слабички машинки и да ядем само храна, която вече се е поразложила на съставните си елементи, така и те не можели да се хранят с твърда храна.Еволюцията направила така, че злощастните създания можели да се хранят само с кръв.Това е животинският продукт с най-лесно разградими хранителни вещества.Голямата им грешка била, че не отличавали разумни от неразумни същества.На нас Зеленият народ посягали рядко.Най-голямата им сила, разбираш ли били техните ментални способности, граничещи с магията.Затова просто говорели на злощастната си жертва докато я приближавали.А тя чакала като на заколение.Някои много сериозни учени и досега твърдят, че нишка магия е била втъкана в съществуването им.Нашите праволинейни умове обаче не могли по никакъв начин да бъдат повлияни.Това правело Черните доста предпазливи когато срещали гоблини.
-Гоблини са ни наричали хората, нали дядо?-прекъсвам аз колкото да покажа, че следя разговора.
-Да, а Черните неназовани са наричали вампири....
Тук разговорът внезапно прекъсва защото сме пред едно от великите хаули-огромните градове-крепости, в които нашите предци са се крили по време на Войната на трите раси.
Огромните пазачи на входа радушно ни приемат и ни отвеждат в една от големите, топли стаи за гости.Аз съм много доволен-та и тук познават моя дядо!Когато сме се нахранили с блудкавата обща каша, която както обикновено е твърде прясна и впоследствие ще ни прични лошо храносмилане и главоболие, дядо подема разказа си оттам, откъдето е започна.
-Но само при едно условие-строго ми казва той-ако се скриеш под крилото ми!
Аз не съм много доволен-крилете са за бебета.Там под мишниците точно, възрастните гоблини имат поредица от разноцветни кръгове вградени един вдруг, които се въртят и могат да приспиват бебетата.Но аз толкова отдавна не съм бебе?Но толкова искам да чуя още от дядовите истории, че този път безпрекословно се мушкам под крилото му.
-Някога в миналото имало период в който неназованите са властвували над света.-По строгия, но леко треперлив гласец на дядо разбирам, че това ще бъде една от страшните му истории.
-Тогава хората се криели зад четири стени щом се мръкнело.Всъщност криели се още щом им се сторело че мръква.Криели се дори като видели по-големичък облак че се задава.Неназованите им викали "храната".Настанили се във всички по-стари сгради в човешките градове.
Хората треперещи излизали и то само през деня.Прибягвали до полето,запуснато от обичайните им внимателни грижи, прибирали оскъдната реколта и тичали да се скрият на сигурно, зад прозорците си затъмнени и изрисувани с религиозни символи.В един такъв град-Аториус, се заселило семейство Неназовани.Те имали две дечица на по 15-20 години.Тъй като живеят по 1000 години това е бебешка възраст за тях.Та ето била сумрачна вечер и това семейство се разхождало по кея и пристанищната алея.Мъглите бавно се спускали над морето и оттам разливали зловещата си сивота над града.Големият син Ург бил под постоянния тормоз на по-малкия си брат Арн и на суровия си баща.Ург се опитвал честно и непрекъснато да бъде зъл и злобен, но не винаги му се отдавало.Сигурно причина за това бил единият му крак, коийто по рождение бил изсъхнал и го правел почти негодно чучело в очите на околните.Таткото бил областен съдия и много суров човек.По своему честен той бил обаче един от последните, които прилагали изцяло стария кодекс и всички жестоки наказания, споменати там.Включително и в собственото си семейство.По-големият син бил изнервен от свои си странни и неоормени мисли и успял да противоречи на баща си и накрая да обиди майка си по заобиколен но напълно неприемлив за вампирите начинТова изкарало от нерви татко-кръволок.В този ден той вече бил наказал Ург веднъж и сега докато малкият му пилел по нервите отсякъл, че ще му наложи наказанието за непослушание 3-та степен-ще го изпрати да виси в непросветната тъма на Великата пещера с главата надолу 1 година без право да говори с никого.Ург знаел, че баща му няма да се поколебае да изпълни заплахата си тъй като веднъж вече го бил пращал там за седмица и малкото прилепче едва не полудяло.При вампирите неподчинението на по-старшия при явна заповед се наказвало само по един начин-със смърт!Знаейки това Угр винаги досега бил подтискал вроденото си свободолюбие.Година изглеждало невъзможно дълго и за това Угр с ужасен писък побягнал.
Докато дядо ми разправя това аз не изпитвам особено съжаление към малкия Ург.Приказката ми се вижда страшна и същевременно леко досадна.В този миг кръговете под мишниците на дядо се завъртяват....
Малкият Ург, видя че баща чу се разпада на ситна прах, ставайки част от сивата утринна мъгла.Побягна мълчешком,мъчейки се тихо да мъкне сакатия си крак след себе си.Не знаеше откъде може да дойде опасноста, или поне баща му можеше да се появи отвсякде.Ург тръгна надалеч от бреговата ивица, мислейки някак да стигне до края на града.После в откритото поле...все щеше да намери начин да се скрие. Усещаше хилядите ледени тръпки на ноща по гърба си. Не смееше да се обърне защото не искаше да види онова, което го заплашва.Мъглата била много гъста и той виждаше само на метър пред себе си.Отвреме-навреме, някое леко въздушно теение размърдваше сивите кълба ниско над пътя и тогава сърчицето на Ург замираше.Чувстваше се слаб и обезверен. Сега разибарше как се чувстват малките декоративни зайчета, които баща им пускаше по време на пикник на полянката,за да могат да се забавляват децата.Всяко кълбо или неясен силует можеше да означава край за него.Но той си втълпи да продължава да върви, тъй като нямаше смисъл да седи и да се паникьосва.Така успя да изърви повечето улици, докато не му се стори че е видял малкият си брат.След миг се извърна отново към тази пряка и наистина-Арн се бе свил на пост, а гротескното му личице излъчваше неистова злоба срещу Ург.Ург дори не съобрази, че брат му едва ли може да го нарани,на невинната си възраст а се сви уплашено към другия край на улицата.А Арн разтворил уста ракривайки недоразвитите си зъби посочи с пръст право в Ург и пронизително запищял.Ург побягна, но вече бе късно.Чуваше зад себе си тракането на тежките,гъзарски ботуши на баща си.То се чуваше отвреме-навреме защото баща му прелиаше по 20-30 метра преди отново да се отблъсне от земята.И ето -низбежното!Ръката с дълги кафяви нокти се плъзна почти любовно по яката му.Усети грубите зъби леко да подръпват около врата му:
-Къде си мислиш, че отиваш синко?
Събуждам се с ужасен писък.Какви ли бяха тия идиотски сънища?Ръцете ми треперят силно и главата ме боли.Студените тръпки по гърба ми все още пробягват.А онова, леденото което ме изпълва отвътре, то е неописуемо,наистина.Странно, откъде тогава идва всичката тази пот, наплавила от леглото ми лепкаво блато.Но трябва да се поуспокоя-аз съм на 26 и трябва да бъда голям мъж.И ето!Отново се драска по вратата.Нокти дълги милион години?Хладна пот потече по гърба ми.Ставам и се изправям-Господ знае колко усилия ми струва това.Заключих ли?Ноктите които дращят...ако нахлуят у дома....Това е извън представите ми страшно.Но не бива да ме е страх-та това са просто шумовете на нощта.Това е просто вятъра.Прокрадвам се тихо, защото ако там има някой и ме чуе може да се усети за моята слабост,да забравям вратата отключена.Най-после-ето ме до вратата.И е още по-гадно.Те.Те може да са там точно на няколко милиметра стомана от мене.Хващам дръжката за да я придържам докато заключвам-скапаната врата има малък зев и ако не я дръпнеш няма да се заключи.Нещо студено просто замразява всичко в мен плъзва се и в ума ми, чеувствам как обезумявам.Ръка по-силна от всяка човешка, дърпа нагоре дръжката от другата страна.
Движиме се бавничко-дядо е много стар и измъчен.Болят го ставите.Ревматизма е много характерен за нас-гоблините.А дядо го има в огромни количества.Може да основе фирма за търговия на едро със ставни болежки всъшност.Но дядо е готин.Ето и сега докато слизаме към Безкрайното плато е захванал с леко треперливия си гласец да ми разправя за миналото на Земята.
-Преди хиляди години-започва той-е имало три велики раси, които са владеели света.Ние, хората и неназованите.Хората не ни понасяли, защото се храним с неща, които те смятат за развалени и заради либералните ни представи за това, което те наричали "чест".Храната била повод за яростния конфликт на хората и с Другите.-дядо наистина е смешен, когато закръгля очи говорейки за Господарите на Мрака-все пак те са изчезнали напълно преди 1000 години.
-Какво са правели неназованите, дядо?
-Еми така както нашите стомаси са доста слабички машинки и да ядем само храна, която вече се е поразложила на съставните си елементи, така и те не можели да се хранят с твърда храна.Еволюцията направила така, че злощастните създания можели да се хранят само с кръв.Това е животинският продукт с най-лесно разградими хранителни вещества.Голямата им грешка била, че не отличавали разумни от неразумни същества.На нас Зеленият народ посягали рядко.Най-голямата им сила, разбираш ли били техните ментални способности, граничещи с магията.Затова просто говорели на злощастната си жертва докато я приближавали.А тя чакала като на заколение.Някои много сериозни учени и досега твърдят, че нишка магия е била втъкана в съществуването им.Нашите праволинейни умове обаче не могли по никакъв начин да бъдат повлияни.Това правело Черните доста предпазливи когато срещали гоблини.
-Гоблини са ни наричали хората, нали дядо?-прекъсвам аз колкото да покажа, че следя разговора.
-Да, а Черните неназовани са наричали вампири....
Тук разговорът внезапно прекъсва защото сме пред едно от великите хаули-огромните градове-крепости, в които нашите предци са се крили по време на Войната на трите раси.
Огромните пазачи на входа радушно ни приемат и ни отвеждат в една от големите, топли стаи за гости.Аз съм много доволен-та и тук познават моя дядо!Когато сме се нахранили с блудкавата обща каша, която както обикновено е твърде прясна и впоследствие ще ни прични лошо храносмилане и главоболие, дядо подема разказа си оттам, откъдето е започна.
-Но само при едно условие-строго ми казва той-ако се скриеш под крилото ми!
Аз не съм много доволен-крилете са за бебета.Там под мишниците точно, възрастните гоблини имат поредица от разноцветни кръгове вградени един вдруг, които се въртят и могат да приспиват бебетата.Но аз толкова отдавна не съм бебе?Но толкова искам да чуя още от дядовите истории, че този път безпрекословно се мушкам под крилото му.
-Някога в миналото имало период в който неназованите са властвували над света.-По строгия, но леко треперлив гласец на дядо разбирам, че това ще бъде една от страшните му истории.
-Тогава хората се криели зад четири стени щом се мръкнело.Всъщност криели се още щом им се сторело че мръква.Криели се дори като видели по-големичък облак че се задава.Неназованите им викали "храната".Настанили се във всички по-стари сгради в човешките градове.
Хората треперещи излизали и то само през деня.Прибягвали до полето,запуснато от обичайните им внимателни грижи, прибирали оскъдната реколта и тичали да се скрият на сигурно, зад прозорците си затъмнени и изрисувани с религиозни символи.В един такъв град-Аториус, се заселило семейство Неназовани.Те имали две дечица на по 15-20 години.Тъй като живеят по 1000 години това е бебешка възраст за тях.Та ето била сумрачна вечер и това семейство се разхождало по кея и пристанищната алея.Мъглите бавно се спускали над морето и оттам разливали зловещата си сивота над града.Големият син Ург бил под постоянния тормоз на по-малкия си брат Арн и на суровия си баща.Ург се опитвал честно и непрекъснато да бъде зъл и злобен, но не винаги му се отдавало.Сигурно причина за това бил единият му крак, коийто по рождение бил изсъхнал и го правел почти негодно чучело в очите на околните.Таткото бил областен съдия и много суров човек.По своему честен той бил обаче един от последните, които прилагали изцяло стария кодекс и всички жестоки наказания, споменати там.Включително и в собственото си семейство.По-големият син бил изнервен от свои си странни и неоормени мисли и успял да противоречи на баща си и накрая да обиди майка си по заобиколен но напълно неприемлив за вампирите начинТова изкарало от нерви татко-кръволок.В този ден той вече бил наказал Ург веднъж и сега докато малкият му пилел по нервите отсякъл, че ще му наложи наказанието за непослушание 3-та степен-ще го изпрати да виси в непросветната тъма на Великата пещера с главата надолу 1 година без право да говори с никого.Ург знаел, че баща му няма да се поколебае да изпълни заплахата си тъй като веднъж вече го бил пращал там за седмица и малкото прилепче едва не полудяло.При вампирите неподчинението на по-старшия при явна заповед се наказвало само по един начин-със смърт!Знаейки това Угр винаги досега бил подтискал вроденото си свободолюбие.Година изглеждало невъзможно дълго и за това Угр с ужасен писък побягнал.
Докато дядо ми разправя това аз не изпитвам особено съжаление към малкия Ург.Приказката ми се вижда страшна и същевременно леко досадна.В този миг кръговете под мишниците на дядо се завъртяват....
Малкият Ург, видя че баща чу се разпада на ситна прах, ставайки част от сивата утринна мъгла.Побягна мълчешком,мъчейки се тихо да мъкне сакатия си крак след себе си.Не знаеше откъде може да дойде опасноста, или поне баща му можеше да се появи отвсякде.Ург тръгна надалеч от бреговата ивица, мислейки някак да стигне до края на града.После в откритото поле...все щеше да намери начин да се скрие. Усещаше хилядите ледени тръпки на ноща по гърба си. Не смееше да се обърне защото не искаше да види онова, което го заплашва.Мъглата била много гъста и той виждаше само на метър пред себе си.Отвреме-навреме, някое леко въздушно теение размърдваше сивите кълба ниско над пътя и тогава сърчицето на Ург замираше.Чувстваше се слаб и обезверен. Сега разибарше как се чувстват малките декоративни зайчета, които баща им пускаше по време на пикник на полянката,за да могат да се забавляват децата.Всяко кълбо или неясен силует можеше да означава край за него.Но той си втълпи да продължава да върви, тъй като нямаше смисъл да седи и да се паникьосва.Така успя да изърви повечето улици, докато не му се стори че е видял малкият си брат.След миг се извърна отново към тази пряка и наистина-Арн се бе свил на пост, а гротескното му личице излъчваше неистова злоба срещу Ург.Ург дори не съобрази, че брат му едва ли може да го нарани,на невинната си възраст а се сви уплашено към другия край на улицата.А Арн разтворил уста ракривайки недоразвитите си зъби посочи с пръст право в Ург и пронизително запищял.Ург побягна, но вече бе късно.Чуваше зад себе си тракането на тежките,гъзарски ботуши на баща си.То се чуваше отвреме-навреме защото баща му прелиаше по 20-30 метра преди отново да се отблъсне от земята.И ето -низбежното!Ръката с дълги кафяви нокти се плъзна почти любовно по яката му.Усети грубите зъби леко да подръпват около врата му:
-Къде си мислиш, че отиваш синко?
Събуждам се с ужасен писък.Какви ли бяха тия идиотски сънища?Ръцете ми треперят силно и главата ме боли.Студените тръпки по гърба ми все още пробягват.А онова, леденото което ме изпълва отвътре, то е неописуемо,наистина.Странно, откъде тогава идва всичката тази пот, наплавила от леглото ми лепкаво блато.Но трябва да се поуспокоя-аз съм на 26 и трябва да бъда голям мъж.И ето!Отново се драска по вратата.Нокти дълги милион години?Хладна пот потече по гърба ми.Ставам и се изправям-Господ знае колко усилия ми струва това.Заключих ли?Ноктите които дращят...ако нахлуят у дома....Това е извън представите ми страшно.Но не бива да ме е страх-та това са просто шумовете на нощта.Това е просто вятъра.Прокрадвам се тихо, защото ако там има някой и ме чуе може да се усети за моята слабост,да забравям вратата отключена.Най-после-ето ме до вратата.И е още по-гадно.Те.Те може да са там точно на няколко милиметра стомана от мене.Хващам дръжката за да я придържам докато заключвам-скапаната врата има малък зев и ако не я дръпнеш няма да се заключи.Нещо студено просто замразява всичко в мен плъзва се и в ума ми, чеувствам как обезумявам.Ръка по-силна от всяка човешка, дърпа нагоре дръжката от другата страна.
понеделник, 21 януари 2008 г.
Ани
Ана обичаше това напрежение,преди да захвърли старото си окъсано рокерско яке и да нахлузи жилетката на проверяващ.Чувстваше се като агент на ФБР изпълняващ важна мисия и готов всеки момент да нахлуе във вражеския лагер.Готино се получаваше като измъкваха с Филип и Стоян-партньорите й едновременно сините жилетки и ги замятаха небрежно сред наплашения народ.Дори и тия дето си имаха билети се плашеха мъничко и това караше Ани да се чувствая доволна и някак особена.Особено специална.Ето и сега, тя театрално отметна якето си , пусна го на седалката до себе си и се зави със жилетката
-Билети и карти, моля за проверка-тихо и строго нареди на околните тя.Захвана се поетапно да ги проверява.С особено наслаждение наблюдаваше, хубав,30-годишен мъж, чието видимо нафукано до скоро присъствие доста се бе смалило.Забърза се-беше лакома и алчна да го провери и ако може унижи.Успя!
-Билетът Ви моля!-тя се усвихваше леко,доволна от своето превъзходство.Ани сама по себе си доста грозничка,не обичаше хубавите мъже много-много.
-Здравейте-погледна я той в очите, Нямам билет.
Определено успя да я изненада.Очакваше го да се притесни и засрами от простъпката си, а той и се усмихваше леко отвисоко,с усмивка точно копие на нейната.
-И как така нямате?Не можахте да си купите,ли-злостно иронично, тя допусна неприязънта й да проличи
-Ами не, не знам какво ми стана, май ми се искаше красива жена като Вас да ме глоби.
-Еми готово, уреден сте-с драматичен жест извади кочаните,но определно почувства че последната й реплика не бе остроумна, колкото й се искаше.
-А дали ще може да го обсъдим на чашка кафе-тоя определено беше някакъв идиот!Язък че имаше толкова правилни черти.Тя не можеше да отрече, че злъчта, която изпитва към него е имено защото го харесва.Толкова желаеше да си легне с мъж с подобен вид.Наплъно неин тип-висо, строен с благородна осанка и леко посивели кичури по слепоочията.Красив без да е женствен с дълбоки кафяви очи и високо изпъкнали скули.
-Разбира се, след като си платите глобата ще можем да си поговорим и неслужебно.
-Но защо си толова лоша?-внезапно и просташки мина на ти той.-Аз наистина харесвам момичета като теб
"Какви, искаше й се да му отговори-Мърляви дебелани с клечеста рижа коса и протрита рокерия ли?"Най-гадното бе чме случката ставаше пред очитен на цяла тълпа пътници, които взеха да се подхилкват.
Но вместо това го смърси сърдито:
-Или плащай или слизай да се разправяме!
-С удоволствие ще слезна да се оправяме-и каламбурът беше глуповат като него.Но дори и глупоста му бе някак сексапилна и тя вече не можеше да отрича парещото напрежение обхванал слабините й.Хвана го за ревера на якето както колегите й-мъже правеха, поучени от гратисчии, които налитаха на бой или просто хукваха да бягат след като слезнеха.Но този май хич нямаше намерение да бяга, даже нежно я подхвана под лакътя, карайки я да се чувства тя слабата.
-Виж сега не исках да се излагам в рейса, но наистина нямам и стотинка в себе си.Разбира се, че ще си платя глобата, но трябва да се качим до нас-живея в този блок, точно тук на спирката.-шепнеше и той доверително навел глава към нея.Топлият му дъх пареше ухото й и тя усети че цялото й тяло се сгорещява независимо от злостния янураски мраз навън.
-А и аз наистина те харесвам и ако мога да се уредя за нещо друго след като си платя глобата би било супер....Аз извинявай, че така директно ти говоря ама от малък ъм си такъв-като харесам некоя мацка, казвам й го.
-Кво става-не иска да плаща ли-провикна се към нея високия и жилест Филип-живата сила на групата.
-Не няма проблем, ще се оправя сама-подвикна тя без да поглежда настрани.Срам я беше да види подхилкващите се физиономии на колегите си.И в този момент разбра , че ще ГО НАПРАВИ с него.
* * * * *
-Ако искаш, можеш да ползваш банята-предложи и той
Тя прие.Цялата трепереше.Сега вече усещаше колко много го желае.Раздърпа дрехите си хвърли рокерията на мивката-после щеше да си я вземе.Когато всичко свършеше.Смъкна и раздърпаните дънки наедно с бикините си.Когато почти се бе събула се спря-дали щеше да му направи добро впечатление, ако нахлуеше гола при него?Майка й я бе наставлявала безброй пъти, че колкото повече се дърпа и по бавно се отдава, толкова по-желана ще бъде."Гледай си работата, мамо!Видя докъде стигнах с твоите наставления.А виж какъв пич ще ме чука сега..."Решително изскочи от дънките хвърли отгоре им и сутиена и се шмугне в притоплената спалня.Той я чакаше завит до гърдите с леко одеяло.Голите му рамене, гладки и безкосмени я накараха да се препоти от желание.Той отметна одеялото и я пусна да се мушне при него.Допря до нея гладкото си, сухо и горещо тяло и тя невъздържано изстена.Не се сдържа и обхвана кръста му с ръце.Искаше да се потърка малко в него за да го възбуди, но той беше напълно еректирал.Когато усети обилната влага между бедрата й, той без забавяне я облада.
После не помнеше много.Получи поне три оргазма.Насладата сякаш нямаше край, но накрая омарата спуснала се пред очите й започна да се разсейва-Той нещо говореше-разказваше виц.Докато я гледаше внимателно в очите продължаваше, нежно и силно да движи таза си.И значи тая, брантията накрая го убедила-нали разбираш, били на самотен остров, той 3 месеца не правил секс и решил да я такова....Добре ама в мига в който го вкарал тая обърнала пъпчасалата си физиономия към него и той мигом спуснал гумите.И мадамата ревнала-Скъпи нищо ли хубаво не намираш в мене.Абе има едно-рекъл той-ама ей сега ще го извадя.С тези думи той се измвъкна и претърколи до нея.
-И за теб важи-добави.
Тя го гледаше невярващо.
-Аз,аз-заекна
-Кво ти бе боклук?Искаш ли още нещо?Например да идем при мъжа ти и да му разправим как точно глобяваш пътниците?
-Аре пайдос-не стига, че те наебах, мислех само свирка да те оставя да ми направиш,ама айде...И ся въз-махай се че ще дойде една дето верно требва да я чукам.Не наужким както тебе.Щот' е готина, нали се сещаш...
Тя не знаеше точно как е излеза от апартамента.Определно не беше на себе си защото се осъзна по гол гъз на стълбищната площадка.Стискаше дрехите си в ръка, но не помнеше как ги е взела.Навлече ги набързо и едва, когато излезе навън осъзна, че намачканите и гащи са се заврели в единия крачол на панталона.Нищо не можеше да направи и затова остави ледения зимен вятър да я продухва.Яркото зимно слънце я осветяваше без да й дава капчица топлина.Тя вирна брадичка насреща му.Сълзите и се застичаха докато вървеше, размазвайки и без това лошо поставения грим.Поглеждайки отстрани човек би казал, че струйки кал се стичат от очите й.
-Билети и карти, моля за проверка-тихо и строго нареди на околните тя.Захвана се поетапно да ги проверява.С особено наслаждение наблюдаваше, хубав,30-годишен мъж, чието видимо нафукано до скоро присъствие доста се бе смалило.Забърза се-беше лакома и алчна да го провери и ако може унижи.Успя!
-Билетът Ви моля!-тя се усвихваше леко,доволна от своето превъзходство.Ани сама по себе си доста грозничка,не обичаше хубавите мъже много-много.
-Здравейте-погледна я той в очите, Нямам билет.
Определено успя да я изненада.Очакваше го да се притесни и засрами от простъпката си, а той и се усмихваше леко отвисоко,с усмивка точно копие на нейната.
-И как така нямате?Не можахте да си купите,ли-злостно иронично, тя допусна неприязънта й да проличи
-Ами не, не знам какво ми стана, май ми се искаше красива жена като Вас да ме глоби.
-Еми готово, уреден сте-с драматичен жест извади кочаните,но определно почувства че последната й реплика не бе остроумна, колкото й се искаше.
-А дали ще може да го обсъдим на чашка кафе-тоя определено беше някакъв идиот!Язък че имаше толкова правилни черти.Тя не можеше да отрече, че злъчта, която изпитва към него е имено защото го харесва.Толкова желаеше да си легне с мъж с подобен вид.Наплъно неин тип-висо, строен с благородна осанка и леко посивели кичури по слепоочията.Красив без да е женствен с дълбоки кафяви очи и високо изпъкнали скули.
-Разбира се, след като си платите глобата ще можем да си поговорим и неслужебно.
-Но защо си толова лоша?-внезапно и просташки мина на ти той.-Аз наистина харесвам момичета като теб
"Какви, искаше й се да му отговори-Мърляви дебелани с клечеста рижа коса и протрита рокерия ли?"Най-гадното бе чме случката ставаше пред очитен на цяла тълпа пътници, които взеха да се подхилкват.
Но вместо това го смърси сърдито:
-Или плащай или слизай да се разправяме!
-С удоволствие ще слезна да се оправяме-и каламбурът беше глуповат като него.Но дори и глупоста му бе някак сексапилна и тя вече не можеше да отрича парещото напрежение обхванал слабините й.Хвана го за ревера на якето както колегите й-мъже правеха, поучени от гратисчии, които налитаха на бой или просто хукваха да бягат след като слезнеха.Но този май хич нямаше намерение да бяга, даже нежно я подхвана под лакътя, карайки я да се чувства тя слабата.
-Виж сега не исках да се излагам в рейса, но наистина нямам и стотинка в себе си.Разбира се, че ще си платя глобата, но трябва да се качим до нас-живея в този блок, точно тук на спирката.-шепнеше и той доверително навел глава към нея.Топлият му дъх пареше ухото й и тя усети че цялото й тяло се сгорещява независимо от злостния янураски мраз навън.
-А и аз наистина те харесвам и ако мога да се уредя за нещо друго след като си платя глобата би било супер....Аз извинявай, че така директно ти говоря ама от малък ъм си такъв-като харесам некоя мацка, казвам й го.
-Кво става-не иска да плаща ли-провикна се към нея високия и жилест Филип-живата сила на групата.
-Не няма проблем, ще се оправя сама-подвикна тя без да поглежда настрани.Срам я беше да види подхилкващите се физиономии на колегите си.И в този момент разбра , че ще ГО НАПРАВИ с него.
* * * * *
-Ако искаш, можеш да ползваш банята-предложи и той
Тя прие.Цялата трепереше.Сега вече усещаше колко много го желае.Раздърпа дрехите си хвърли рокерията на мивката-после щеше да си я вземе.Когато всичко свършеше.Смъкна и раздърпаните дънки наедно с бикините си.Когато почти се бе събула се спря-дали щеше да му направи добро впечатление, ако нахлуеше гола при него?Майка й я бе наставлявала безброй пъти, че колкото повече се дърпа и по бавно се отдава, толкова по-желана ще бъде."Гледай си работата, мамо!Видя докъде стигнах с твоите наставления.А виж какъв пич ще ме чука сега..."Решително изскочи от дънките хвърли отгоре им и сутиена и се шмугне в притоплената спалня.Той я чакаше завит до гърдите с леко одеяло.Голите му рамене, гладки и безкосмени я накараха да се препоти от желание.Той отметна одеялото и я пусна да се мушне при него.Допря до нея гладкото си, сухо и горещо тяло и тя невъздържано изстена.Не се сдържа и обхвана кръста му с ръце.Искаше да се потърка малко в него за да го възбуди, но той беше напълно еректирал.Когато усети обилната влага между бедрата й, той без забавяне я облада.
После не помнеше много.Получи поне три оргазма.Насладата сякаш нямаше край, но накрая омарата спуснала се пред очите й започна да се разсейва-Той нещо говореше-разказваше виц.Докато я гледаше внимателно в очите продължаваше, нежно и силно да движи таза си.И значи тая, брантията накрая го убедила-нали разбираш, били на самотен остров, той 3 месеца не правил секс и решил да я такова....Добре ама в мига в който го вкарал тая обърнала пъпчасалата си физиономия към него и той мигом спуснал гумите.И мадамата ревнала-Скъпи нищо ли хубаво не намираш в мене.Абе има едно-рекъл той-ама ей сега ще го извадя.С тези думи той се измвъкна и претърколи до нея.
-И за теб важи-добави.
Тя го гледаше невярващо.
-Аз,аз-заекна
-Кво ти бе боклук?Искаш ли още нещо?Например да идем при мъжа ти и да му разправим как точно глобяваш пътниците?
-Аре пайдос-не стига, че те наебах, мислех само свирка да те оставя да ми направиш,ама айде...И ся въз-махай се че ще дойде една дето верно требва да я чукам.Не наужким както тебе.Щот' е готина, нали се сещаш...
Тя не знаеше точно как е излеза от апартамента.Определно не беше на себе си защото се осъзна по гол гъз на стълбищната площадка.Стискаше дрехите си в ръка, но не помнеше как ги е взела.Навлече ги набързо и едва, когато излезе навън осъзна, че намачканите и гащи са се заврели в единия крачол на панталона.Нищо не можеше да направи и затова остави ледения зимен вятър да я продухва.Яркото зимно слънце я осветяваше без да й дава капчица топлина.Тя вирна брадичка насреща му.Сълзите и се застичаха докато вървеше, размазвайки и без това лошо поставения грим.Поглеждайки отстрани човек би казал, че струйки кал се стичат от очите й.
Наутилиус Помпилус-Крыля
ты снимаешь вечернее платье
стоя лицом к стене
и я вижу свежие шрамы
на гладкой как бархат спине
мне хочется плакать от боли
или забыться во сне
где твои крылья
которые так нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
раньше у нас было время
теперь у нас есть дела
доказывать что сильный жрет слабых
доказывать что сажа бела
мы все потеряли что-то
на этой безумной войне
кстати где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
я не спрашиваю сколько у тебя денег
не спрашиваю сколько мужей
я вижу - ты боишься открытых окон
и верхних этажей
и если завтра начнется пожар
и все здание будет в огне
мы погибнем без этих крыльев
которые нравились мне
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
стоя лицом к стене
и я вижу свежие шрамы
на гладкой как бархат спине
мне хочется плакать от боли
или забыться во сне
где твои крылья
которые так нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
раньше у нас было время
теперь у нас есть дела
доказывать что сильный жрет слабых
доказывать что сажа бела
мы все потеряли что-то
на этой безумной войне
кстати где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
я не спрашиваю сколько у тебя денег
не спрашиваю сколько мужей
я вижу - ты боишься открытых окон
и верхних этажей
и если завтра начнется пожар
и все здание будет в огне
мы погибнем без этих крыльев
которые нравились мне
где твои крылья
которые нравились мне?
где твои крылья
которые нравились мне?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
