Изгревът на боговете

Родих се умен.Без никакви спомени, но с много познания.Всъщност знаех всичко.Всичо, което ми бе необходимо.Мрачни правоъгълни сгради , чиито върхове бяха огрени от огромни огньове ме заобикаляха.На тази светлина кулите изглеждаха крещящо червени.На някои от кулите имаше мъже-едри и полуголи, с мускулести, добре сложени тела.Те започнаха един по един да се скриват вътре в сградите.Дойдоха при мен и ми се поклониха.Знаех, че така трябва.Отведоха ме в главният зикурат поклониха ми се пак и ме оставиха.Легнах на грубовата рогозка, но открих, че не ми се спи.Наложих си да заспя-стана лесно.Наложих си и да се събудя.Знаех, че жреците ще дойдат да ми се поклонят рано.
Дойдоха и ми поднесоха жертвени дарове.Доведоха и момиче.
-Как се казваш?-попитах я
-Сияен дар от боговете-отвърна тя.
-Значи ще те наричам Сияйна-реших
-Защо те доведоха при мен.
-За да правиш каквото искаш с мен.
Беше красива, с рухнали черни къдрици покрай нежният овал на лицето.Погалих я по гърба.Съблкох малкото й дрехи.Имаше прекрасни форми.Любихме се.Не зная дали ме хареса но ми се отдаде страстно.Този път заспах без да си го заповядвам.
На другият ден доведоха престъпници да ги съдя.Първият беше убил баща си.Осъдих го на смърт.Следващият бе използвал името ми в сквернословие.Оказа се, че е търговец от далечни земи, дошъл да продава слонова кост и мед.Просто не знаеше кой съм, не ме е познавал добре.След като ми се поклони реших да го пусна по живо-по здраво.След един здрав бой с пръчки разбира се.После отпратих всички, ядох от храната и се любих с момичето.Следобеда ме отведоха до голямата река.Хората се бяха наредили в безкрайна редица и аз потапях главите им под водата.Не ми разрешаваха да вадя поклоника докато той сам не ми дадеше знак.Някои седяха по минута, други по две.Един от тях просто се удави.Усетих го как пририта и се отпусна в ръцете ми.Случката предизвика истинска еуфория сред другите.Изглежда смятаха, че съм го наказал защото с нещо е съгрешил.Не беше приятна случка, но всички бяха доволни.Дори и нещастникът, който загина.После имаше тържество, за мен танцуваха прекрасни момичета.Хапнахме пийнахме и здраво се чукахме със Сияна.Искаше ми се да не заспивам, но заспах.Заспах по-дълбоко от обичайното и сънувах странен сън.Огромни лъв и змия се биеха яростно над мъртвото ми тяло.Наблюдавах епичният сблъсък с почуда и любопитство.Не дочаках края обаче, тъй като бях разбуден от нежните ласки на Сияна.Докато я изпивах с устни вече бях забравил съня.В този ден не правихме нищо особено.Размотавах се из града, разглеждах го.Построените от камъни и кал къщи бяха подредени в идеално прави улици.Мърляви хлапета шляпаха с боси крака из калта.Единствено те не се страхуваха от мен.Другите се покланяха и свиваха по ъглите.Вечерта при мен дойде един от жреците.Поклони ми се почтително и много церемониално и заговори.
-Господарю, грози ни голяма заплаха.Варварите от юг са се събрали и вървят срещу нас с огромна армия.От север също идва заплаха.Огромни бели мъже в бойни колесници все по често прибилжават стените на града.Те пеят бойни химни, възхваляващи техните дивашки богове и сякаш не се боят от нищо.Мисля си, че диваците просто не знаят нашият брой и умения, защото силите, които имат са достатъчни да ни размажат.
Тук очевидно се очакваше да кажа нещо, масар и да нямах идея какво.
-Ще се усамотя за ден в пустинята и когато се върна ще ви кажа как да победите диваците.-измъкнах се от положение.
Този отговор изглежда го удовлетвори и той си отиде.Опитах да спя, но май бях прекалено нервен.

Пресекливата ми дрямка, ме остави ужасно уморен и затова станах рано.Грижливо завих оголилите се крака на Сияна и тръгнах срещу изгряващото слънце.Намерих спокойно кътче насред постинята където бликнала подземна вода, беше оформила голямо локва под вадвиснала скала.Не знаех какво точно да правя.Щеше да е глупаво да се моля.Затова просто се опитах да изпадна в унес.Разчитах рееща се из космоса остроумна идея да се удари в главата ми.Успях да се отпусна.Представях си сладките устни на Сияна.После едно гущерче ме разсея.Лениво го наблюдавах през полуспунастите си клепки.Чудех се-как можеше да се поддавам на човешки слабости?И тази страста която изпитвах към Сияна.Бог ли бях наистина?Сигурно съм се унесъл без да усетя.

Пробудих се от безпокоящо усещане, че някой ме наблюдава.До мен наистина се бе навел човек с хитра лисича муцунка.Гледаше ме с изострено любопитство и лека насмешка.Понечих да скоча, но огромен крак затисна гърдите ми и ме прикова към земята.Сега вече забелязах, че съм заобиколен от няколко човека.Имаха особена аура, която ги заобикаляше и се бе спуснала над цялата местност.Май бяха колеги.Заговори грамадният, който ме беше настъпил.
-Имаме си мишка в капана-проточи той и замислено потри наболата си брада с опакото на ръката си.-Сега се чудя какво да я правим.Бяха странна компания.Леко по назад стоеше един чията горна половина беше от козел.Имаше и един дребен тип, който приличаше на маймуна-онзи който наднича ше в лицето ми.Сега той извряка възбудено:
-Мисля, че ако го накажем нищо няма да спре ордите ни.
Друг с бяла роба и строги, интелигентни черти на лицето само се усмихваше благо.Само онзи с козята брадичка се държеше настрана и незаинтересовано гледаше рибката си.Нещо във физиономията му ми подсказваше, че ще дойде миг в който ще изхитри другите.Просто така ми изглеждаше.Другите бяха силни и смели, но не особено умни.Онзи който ме беше настъпил развъртя чука, който държеше в дясната си ръка .Русата коса и грубите черти го правеха да изглежда голям добряк.
-Е май е време да приключваме-рече той и размаза главата ми с ч;ука.